fallback

Националистическата Източна Европа, която може да преоформи Европа

Последните политически сблъсъци правят разделението на три подблока - Северен, Южен и Източен, особено явно

20:14 | 08.09.16 г. 11

Европейският съюз никога не е бил хомогенен, но последните политически сблъсъци и особено въпросът с имигрантите правят разделението на три подблока – Северен, Южен и Източен, особено явно. Двама силни мъже – унгарският министър-председател Виктор Орбан и лидерът на управляващата партия в Полша Ярослав Качински, не крият опитите си да създадат ос на Изтока, която ще започне „културна контрареволюция“ в ЕС, коментира Леонид Бершидски за BloombergView.

Докато Великобритания, с нейните вечно различни позиции по всичко, се насочва към изхода, ЕС се разделя основно на три групи. Едната е концентрирана около Германия и включва Бенелюкс, скандинавските и балтийските страни.

Германският канцлер Ангела Меркел не прави нищо конкретно, за да изгради този блок. Вместо това страните се съюзяват заради подобните си икономически политики, вяра в по-стегнати бюджети и, доскоро, сравнително приобщаване и толерантност към имигрантите (срещу което сега има ответна реакция).

Южният блок, поне доскоро, бе аморфен и дефиниран от подобни икономически проблеми вместо от общи подходи, може би с изключение на желанието за облекчаване на правилата по дълга и дефицита на ЕС. Сега се правят опити Южна Европа да се превърне в политическа структура.

Гръцкият министър-председател Алексис Ципрат покани лидерите на шест южни европейски страни – Франция, Италия, Испания, Португалия, Кипър и Малта, в Атина на конференция, която ще започне в петък. Ципрас вероятно е твърде слаб, за да се превърне в централната фигура на алианса, който ще се фокусира върху „насочени към растежа“ икономически политики като алтернатива на скъперничеството на Севера.

Неговата крайнолява партия СИРИЗА изостава в социологическите проучвания, а дясноцентристката партия "Неа демократиа" вероятно ще се завърне на власт на следващите избори. Въпреки това френският президент Франсоа Оланд ще присъства на срещата, а италианският министър-председател Матео Ренци може да се превърне в неформален говорител на групата.

Агресивността на Източния блок е сравнително скорошно развитие. Бившите комунистически страни, част от него, се разглеждат с известно снизхождение, тъй като са по-бедни и трябваше да кандидатстват за Евросъюза, оставяйки се на контрола на страните основателки. Орбан и Качински обаче захвърлиха срамежливостта. По време на среща във вторник на икономическия форум в Криница, Полша, те се похвалиха един друг за противпоставянето си срещу ЕС, особено срещу Германия.

„Политиците в Европа са недалновидни, но ние не сме“, каза Орбан за себе си и Качински.

Орбан описа Brexit като възможност за „културна контрареволюция“. Качински се съгласи и говори за „поемане на инициативата“. Те все пак поспориха малко за това кой води и кой следва – в укрепването на ролята на правителствата в икономиката за сметка на мултинационалните власти, в презрението си към либералните идеи, в отстояването на националните идентичности, за които се предполага, че са разводнени от имиграцията.

Тяхната визия за ЕС е толкова мощна идеологическа програма, колкото и тази на страните основателки на съюза. Тя включва по-широк съюз (повече източноевропейски страни, например Сърбия) и общи военни и силно пазени външни граници, но и повече власт на националните парламенти и по-малка намеса на Брюксел в местните дела на страните членки. Подобна структура ще даде силен, отчетлив глас на бившите комунистически страни в ЕС с нетолкова изтънчени демокрации и по-популистки гласоподаватели отколкото в „старите“ страни членки.

Гласът е националистически, консервативен, който е в унисон с този на Москва, Киев, а напоследък – и със столиците на бившите югославски страни Хърватска, Сърбия и Босна, пише Бершидски.

На бившите комунистически страни им беше нужно две десетилетия, за да разберат кои са, и решението е почти единодушно: те са страни, основаващи се на силни национални традиции и интереси. Национализмът може да има различни посоки – Полша е изключително антируска, Унгария и Словакия са сравнително проруски, но между тях има повече фактори, които ги обединяват, отколкото раздалечават.

Всички те подкрепят децентрализирана Европа, която не е особено гостоприемна към външни лица.

Орбан и Качински залагат, че след Brexit по-старите и по-силните икономически страни от ЕС няма да посмеят да ги плеснат през пръстите, каквото и да направят. Засега нито една от страните не е била подлагана на санкции въпреки всичките застрашителни коментари от Брюксел по отношение на неортодоксалните позиции по демокрацията.

В типа ЕС, който те искат, не е важно да има достатъчно власт за прокарване на политики. От значение е властта да управляват страните си малко или много по начина, по който искат.

Те обаче нямат нищо против, ако някой друг играе играта на единство и федерализъм, защото и те печелят от това, пише Бершидски. През 2015 г. Полша бе третият най-голям реципиент на европейско финансиране след Франция и Испания, харчейки 13,3 млрд. евро. Малката Унгария е получила финансиране за 5,6 млрд. евро, което е два пъти повече от това на Холандия.

Ново проучване разкрива, че един от двамата братя на Орбан е собственик на компания, която редовно получава европейски грантове чрез система, управлявана от унгарското правителство. Други съюзници на Орбан също са получавали държавни договори, финансирани от ЕС. Инвестициите на евросъюза в инфраструктурата подкрепиха и Полша, и Унгария, когато двете страни отбелязаха сериозни спадове на жизнените си стандарти, така че нито един от силните мъже не иска да последва Великобритания към изхода.

Ако разделението север-юг в ЕС устои, предвид различните традиции и начин на живот на двете групи страни, появата на популисткия изток е ново предизвикателство. Не е ясно дали национализмът и презрението към старите ценности и институции на ЕС наистина ще се задържат или ще останат на повърхността.

Самата следкомунистическа дързост на оста Орбан-Качински не трябва да се пренебрегва обаче. Тя може да накара още водещи европейски политици да се чудят дали клубът, който са създали, може да се разшири, за да включи по-радикалната визия на най-новите си членове.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:52 | 12.09.22 г.
fallback